Елена пише преди всичко от опита си. Дори немалкото прочетени автори, които прозират в текста й, са смлени и прекарани през собствената й преживелищност. А това е единственият истински ценен, автентичен подход към познанието. Ако то не идва от опит, преминал през всяка клетка на тялото и квант на душата ни, си остава пустословна дървена философия, преливане от пустотата на компенсаторната интелектуализация, „пазеща“ от страхове, към празнотата на мисленето за мисленето, лишено от актуална приложимост в това житие-битие такова, каквото е. Цялата книга е пронизана от мъдростта на пулсиращото в ритъма на Живота сърце. Сърцевина, център, от позицията на който живеейки, знаеш, че просто правиш път на закони, принципи и любомъдра истинност, които далеч надхвърлят и най-смелите представи на съвременните технологизирани, но отдалечени от Себе си човечество и наука. Познавам стила на писане на Елена, през собствения си житейски път… Когато основният център на съзнателността е пренесен в интуицията, в състояние на медитативна разтвореност и его-притихналост, тогава понятийната, лингвистична структура на ума, се явява единствено преводач на вдъхновената свързаност с мъдростта на познание, пред което малката механична логика представлява тревичка пред евкалипт… Книгата на Елена е психотерапевтична в истинския смисъл на думата. Тя гали и лекува душата с фундаменталните принципи на Битието, за които говори красиво и изчерпателно, но и с множеството практически насоки към себепознание и самопомощ, които практикувани в контекста на такава всеобемаща философска база, придобиват един особено силен и проникновено променящ смисъл. Ели обстойно се спира на бинарността на битието, в което сме потопени. Двойнственост, тласкаща ни от една към друга крайност, докато не се научим да сърфираме по вълната на вдъхновението си. Тогава съзнателно избираме житейските си сценарии и творим филма на живота си от недуалната позиция на духа си. Макар и да продължаваме да се люшкаме в менталните, емоционални, социални и поведенчески „махала“, го правим като социална роля, докато със силата на осъзнатото си намерение решаваме доколко да следваме дадена социална сугестия или отпускайки се в центъра си, съ-творяваме реалността си, сътрудничейки на Бога извътре си. А кои сме ние, ако не част от тази божественост?! Когато знаем, че зад гнева стои страх и болка, можем да прегърнем тревожността и така да стопим и гнева. Когато осъзнаваме, че зад страстта стои неудовлетворена празнина, тогава отпускайки се спокойно в тази емоционална „дупка“, наблюдаваме как тя естествено се изпълва с любяща самостойност. Тогава зависимостта от болезненото желание и неговите обекти, били те храна, алкохол, хора от другия пол и т.н., отпада естествено. Когато спрем да се стремим на всяка цена към удоволствието и бягаме от болката, разбираме че и двете са продукт на махалото на илюзията на двойнствеността. Тогава имаме силата, обръщайки се лице в лице с болката, страха, тъгата и вината си, да извлечем уроците, които те ни носят и да намерим баланса си…

Елена предоставя на вниманието на читателя толкова обширен преглед на основни дихотомии и смисъла, изплуващ в разширяващото се съзнание при трансформирането им, че книгата й успешно може да служи за учебник по екзистенциална философия, теоретична, но и приложна психология на самопознанието.

В книгата си Ели споделя и множество чисто практични насоки за преодоляване на страха, вината, гнева, тъгата, ревността, за пренаписване на житейската история и препрограмиране на маладаптивните характерови програми. Смея да кажа, че това четиво е подходящо както за широк кръг читатели, търсещи отговори на основните житейски въпроси, така и за студенти и преподаватели по социални и поведенчески науки  – философия, психология и др. Книгата може да послужи и на много колеги – психотерапевти, не толкова като допир до психотерапевтична методология, колкото до една по-цялостна идейна и пълна с разбиране понятийна база, на фона на която лекуването на душата придобива качествено наситен с мъдрост смисъл и цел. Препоръчвам текста на Елена Шахънска на всеки евентуален ползвател на психотерапевтична помощ, като чудесно помощно средство за себепознание и създаване на психоемоционална нагласа на себеприемане и себеразбиране. Ели не е професионален психолог, но с ръка на сърцето мога да заявя, че думите й синхронират звънко с психологията на целокупния живот! Посланията са представени на разговорно-популярен език, което ги прави още по-ценни и естествено достигащи до целевата група на книгата – всеки човек, търсещ разширяване на съзнанието си.

От сърце пожелавам на авторката резонанс с Любовта, Мъдростта и Истината!

Орлин Баев, психолог – психотерапевт

Февруари, 2014г., София